КАЧАМЍЛКА ж. Диал. 1. Дървена бъркалка за качамак; качамилник. Качамакът захвана да се запича и да става по-твърд. Качамилката едва се въртеше из него. К. Величков, ПССъч. VIII, 250.
2. Дърво, за което са заловени тегличите на конска кола. Откачиха тегличите от качамилките. Снеха юздите на конете, туриха им по малко сено и ги оставиха да си отпочинат повече. Т. Харманджиев, Р, 17. Циганинът Алията слагаше една качамилка в устата на добичето, .. и с острите си нокти откъсваше пиявицата с мръвка месо. Ст. Даскалов, ЕС, 299.
3. Дървен подопашник на кон или магаре (Вл. Георгиев и др., БЕР).