КАЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от каче; малко каче. Край каменния зид на темелите бяха наредени няколко каченца, свити в ръждиви железни обръчи, в които той с ръцете си бе приготвил .. сарделки, пушен паламуд. П. Вежинов, ДБ, 13. Трябваше още постоянно да се прикупува и по нящо покъщнина, без което никак не можеше: каченце, гърненце, панички. Т. Влайков, Съч. II, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)