КАШАЛО̀Т м. Едър морски бозайник от подразред зъбати китове с дължина до 20 м и тежина до 100 т, който обитава топлите и умерени пояси на океаните и се лови заради маста, кожата и костите. Physeter catodon. Най-големият хищник в историята на Земята е кашалотът .. Големите кашалоти с огромна уста и великолепен комплект от зъби на долната челюст могат да тежат 60 тона. HTM, 1967, кн. 225, 38. Братовчедите на китовете кашалотите, са едни от бозайниците гиганти, идеално приспособени към океанския живот. ВН, 1964, бр. 3866, 4.

— От португ. cacholotte през рус. кашалот или фр. cachalot. — Друга (остар.) форма: кашело̀т.


Източник: Речник на българския език (онлайн)