КА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до каша1. На децата, които са по-малки от една година, дава им ся една или половина малка лъжичка преди или след кашената чорба, с която ги хранят. ЦВ, 1861, бр. 42, 4. Жената на един фабрикантин за хартия у Лондон изпуснала една торбичка със синя боя в кашеното вещество, от което щели да правят хартия. ИЗ 1874-1881, 1882, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)