КА̀ШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е мек, подобен на каша1. Смътно му се прищяваше да извърши нещо голямо, юначно и хубаво, което би прогонило глада от неговия край, би спасило децата от горчилката на корените, от сушените гъби и кашкавия просеник... О. Василев, ЗЗ, 28. Нивите отгоре бяха разкаляни и кашкави, на педя дълбоко още не бяха се размразили, а по високите места — вече изпръхнали твърде много, чак сухи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 284.
2. Прен. Разг. За човек — мекушав, отпуснат. — Кашкав човек е той, ви казвам, и туй то! Писарска душа си е той, писарска!... Б. Обретенов, С, 17. Той мразеше тия кашкави интелигенти, които бяха се превърнали в миньори или в прости писари. М. Марчевски, П, 149.