КАШКАВА̀Л м. Вид твърдо, жълто сирене, приготвено на пити. — Гладен ли си? Сядай и яж! И той [Гърбушката] извади от раницата си цяла пита кашкавал, отряза дебел резен и го подаде на момчето. М. Марчевски, МП, 120. В долапа има половин кокошка, кашкавал, сирене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 14. — Тази година млякото беше много и кашкавалът стана отличен. А. Каменова, ХГ, 112.
◊ Балкански кашкавал. Кашкавал от овче мляко. Бях седнал в близкото ресторантче пред бутилка бира и порция балкански кашкавал. П. Незнакомов, СНП, 19.
~ Кашкавал турист. Разг. Пренебр. Турист, който е неиздръжлив, некален, без специална подготовка.
— От ит. caciocavallo през рум. cascaval или гр. κασκαβάλι. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 250-251).