КА̀ШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Мачкам, тъпча нещо (Н. Геров, РБЯ II).
2. Махам, отстранявам нещо (Вл. Георгиев и др., БЕР II). кашкам се страд. Хляб с нога не ся кашка, оти е грехота. Н. Геров, РБЯ II, 358.
