КА̀ШЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Кашлям. Младежът правеше вид, че кашли с последни сили. Публиката веднага разбра, че това е туберкулозен от последния период на боледуването. Г. Караславов, СИ, 57. — Да мога да го накарам да остави и тоя тютюн, дето го кара сутрин да се дере и да кашли — още по-добре ще бъде. Й. Йовков, ЖС, 42.
КА̀ШЛЯ СЕ несв., непрех. Кашлям. Никола снема най-после очи, кашли се някак пресилено и без нужда и влиза в землянката. Й. Йовков, Разк. I, 37.