КАШМЀР м. Простонар. Обикн. в съчет. с предл. за. Присмех, подигравка, срам. — Ние дума сме дали! Дошли сме в къщата на хората като сватбари! Няма да правим за кашмер хорското дете! О. Василев, ЖБ, 425. Първият земеделец, .., дето беше убедил сума свои съседи във вечността на частната собственост — той, за кашмер на всички селяни, не можеше да убеди Коля, собствения си син. Г. Караславов, Избр. съч. II, 258. Мъжете се вмъкнаха между нея [навалицата] и запредумваха жените си да се върнат .. — На, вземи, купи, каквото си щеш, само се махни оттука. Ще станеш за кашмер на хората. Ст. Чилингиров, ПЖ, 155.
— Typ. kaşmer.