КАЯ̀, мн. няма, ж. Разг. Риба попче. В кухнята той завари Колката, Андрей, капитан Моко и дребната съсухрена женица на бай Нако. Тя радостно се суетеше край котлона — пържеше прясна кая. С. Чернишев, ВМ, 35. В няколко големи халвени кутии, запоени с калай, бяха мариновани кая и едър морски кефал, ловен с бомби чак към залива зад Емине. П. Вежинов, ДБ, 13.