КА̀ЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Каене. Длъжни сме да правим всякакви добродетели и да ся очистим от нашите грехове с нелицемерно каяне. Хр. Данов, ППК (превод), 43-44. Много повече е неспокоен человек, кога го каянето с острото си жило мъчи. Г. Йошев, ЧБ (превод), 64. Подир смъртта каяне няма. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 56.