КВА и удвоено ква-ква и ква-ква-квак междум. 1. За наподобяване на звук, крякане на жаба или (по-рядко) патица, гъска и др.; квак. — Ква-ква! — викаше жабата. — Пуснете ме да изляза напред! Св. Минков, ПК, 23. Патиците пухат с криле и остро настойчиво квачат из курника: ква-ква-ква! Ил. Волен, ДД, 61. На припек жаба кекерица. / Опулила очи / към топлите лъчи, / тя гръмовито кряскаше: ква-ква! Д. Подвързачов, Б, 68.
2. Прен. За наподобяване на картечна стрелба. — Картечниците! Чуй: ква-ква-ква! Косят, косят! Й. Йовков, Разк. I, 138. — Дум... Дум — заехтяха снарядите. — Ква-ква-ква — квичаха картечниците. ВН, 1959, бр. 2498, 4.