КВАДРА̀НТ м. Мат. 1. Сектор от равнината, получен при разделянето ѝ от две перпендикулярни прави — една четвърт от кръга; Координатните оси разделят равнината на четири части, наречени квадранти (четвъртини). Алг. VIII кл, 35. Двете материални точки разположихме в първи квадрант на координатната система. Матем., 1965, кн. 5, 8-9. — Всички отлично знаят, че в тоя квадрант на галактиката досега не е проникнал никакъв космически кораб. П. Вежинов, СП, 109.
2. Астрон. Старинен ъгломер във форма на четвърт кръг, дъгата на който е разделена на градуси, за измерване на височината над хоризонта на небесните тела и ъгловите разстояния между тях. Краят на Средновековието се ознаменува и с някои други изнамирания, .. Така например в 1490 г. е бил изнамерен първият хигрометър, .., в 1643 г. — барометърът, квадрантът (ъгломерен инструмент) и др. А. Бешков и др., ИГ, 54. Архимед сам тръгнал .., носейки в сандък математически инструменти — слънчеви квадранти, небесни глобуси и ъгломери за измерване на видимата големина на Слънцето. Матем., 1967, кн. 2, 6.
— От лат; quadrans, -antis ‘четвърт, четвъртина’.