КВА̀КВАМ1, -аш, несв.; ква̀кна,-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Квакам изведнъж, внезапно и краткотрайно; изкваквам. Големи, зеленикави жаби със златни очи мълчаливо подават над водата главите си и, стаени блажено под горещите лъчи на следобедното слънце, едва-едва квакват от наслада. Ем. Станев, ЯГ, 13. Ян Бибиян се наведе, грабна вода от изворчето с ръка и плисна в лицето на грозната жена. Отведнъж тя квакна и се превърна на жаба. Елин Пелин, ЯБ, 141.
КВА̀КВАМ2, -аш, несв.; ква̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Ирон. Стоя, заседавам се без работа; чучвам се, кваквам се. Тя плесна с ръце и започна да хока мъжа си: — Бре, Мино, какво си квакнал в къщи бре? Тичай да намериш Станкула. Ст. Марков, ДБ, 474.
2. Клякам (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
КВА̀КВАМ СЕ несв.; ква̀кна се св., непрех. Кваквам2 (в 1 знач.). В празник, туй по-простите, като идат да се квакнат в мехната, .., не им са излиза от там да си идат. Г, 1863, бр. 4, 29.