РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


КВА̀КНУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); квакна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кваквам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КВА̀КНУВАМ2, -аш, несв.; ква̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Кваквам2.

КВА̀КНУВАМ СЕ несв.; ква̀кна се св., непрех. Кваквам се.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.


Източник: Речник на българския език (онлайн)