КВАРТА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от квартал; малък квартал. А в обсаденото кварталче крайно / черджета тук-таме навън висят. / Това е знакът уговорен тайно, / че вътре могат да я приютят. Бл. Димитрова, Л, 202.


Източник: Речник на българския език (онлайн)