КВАРТЀТ м. Муз. 1. Камерно музикално произведение за четирима изпълнители — певци или инструменталисти, всеки от които има отделна партия. Антонин Дворжак (1841 — 1904), бележит композитор, създал симфонии, симфонични поеми, опери, увертюри, концерти за пиано, .., много квартети, квинтети и др. Ст. Грудев, ББ, 18. Струнните квартети на Бетховен се разделят на три групи. В. Йонова и др·, Б (превод), 24. Свиря квартет.
2. Инструментален или вокален състав от четири души, който изпълнява предимно камерна музика. Когато шумът поутихна, от естрадата се чуха звуци на квартет: Ал. Гиргинов — първа цигулка, Лора — втора, Хохола — виола, Визнер — пиано. М. Кремен, РЯ, 437. Репертоарът на квартета вече надхвърля 45 песни. НА, 1958, бр. 3196, 3. Квартетът „Армейска песен“ при Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия е млад художествен състав. НА, 1958, бр. 3196, 3. Свиря в квартет.
— От ит. quartetto.