КВАРТЍРА ж. 1. Жилище или помещение в жилище, което някой ползва под наем, не като собственик. Държавна квартира ще ми дадат, с отопление, с осветление... М. Марчевски, П, 195. Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и с голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище. Ем. Станев, ИК I и II, 149. — Татко ми е наел квартира в града. Хем в центъра, до техникума, с едно другоселче двамата. Л. Галина, Л, 74. Евтина квартира. Безплатна квартира. Студентска квартира. Сменям кварmupa. Δ Търся квартира. // Разш. Жилище, което някой използва временно, без да го наема. Да засече тъй подло пистолета! / И ти от гняв го хвърли, изруга. / А в тайната квартира комитета / надява се, очаква те сега. Т. Харманджиев, П, 24. Конспиративна квартира. Нелегална квартира. // Място, сграда, където се настаняват, разполагат войски. Днес пристигна група от 200 души опълченци, От града опълченците бидоха отведени в казармата на квартира. БД, 1909, бр. 31, 3.
2. Остар. Дом, жилище. Бай Ганьо казва на трегера едно „да си жив, благодарим“ и влиза в квартирата на Иречека. Ал. Константинов, БГ, 40. Петостайната квартира, в която е моята стая, има и други любопитни страни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172.
◊ Главна квартира. Воен. 1. Местопребиваване на главнокомандуващия на войските и неговия щаб по време на война. Кралската главна квартира бе наистина в Ниш. Откъсната от фронта, без сведения за положението, без всякаква инициатива. В. Геновска, СГ, 409. От разговора с войника Райчо разбра, че е в Гюргево и че тук е главната квартира на руските ,войски. Д. Габе, МГ, 42. 2. Главно командване, генерален щаб. „Ща направя оплакване до главната квартира да вземат мерки срещу тия неправди в назначенията, производството, наградите...“ Л. Стоянов, Избр. съч. III, 476. 3. Личен състав на главното командване. Имало заповед от главната квартира още първия ден цялата армия до последния човек да нощува в турска територия. Й. Йовков, Разк. II, 104.
> На квартира, живея, съм, настанявам се и др. Под наем, в чужд дом (живея и др.). С тези вещи се ожени. Тогава още живееха на квартира. Сл. Македонски, ЕЗС, 158. Вардарски отведнъж попита: — Ами вие къде сте настанени, къде сте на квартира? Д. Талев, ПК, 397. На квартира ще прекара у свой далечен братовчед — и хотелиерите да имат да вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 273. Вземам на квартира. Слизам на квартира. Остар. Настанявам се, отсядам някъде, у някого. Когато дойдеше в града ни, той [владиката] естествено слизаше на квартира у някой виден гръкоман. УД, 10-11.
— От нем. Quartier през рус. квартира. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.