КВАРТИРА̀НТКА ж. Жена, която наема жилище, по отношение на наемодателя, хазяина си; наемателка. В тая къща се настани да живее като квартирантка Митка от тъкачната фабрика, дъщерята на Руси. П. Спасов, ХлХ, 261. Тук той е идвал неведнъж. Някак си му беше стеснително от хазяйката и квартирантките ѝ — две ученички в осми клас на девическата гимназия. В. Нешков, Н, 452.