КВАРЦ, ква̀рцът, ква̀рца, мн. няма, м. Минер. 1. Твърд безцветен или оцветен минерал — силициев двуокис, разпространен в състава на скали, пясък и др., който се използва като суровина за производство на стъкло, порцелан, в бижутерията и др. Кварцът — SiO2 е най-разпространеният минерал в природата. Той участвува в състава на магматичните скали под формата на зърна, които имат стъкловиден до мастен блясък. Р. Христов и др., Г, 22. Кварцът е много твърд .. При загряване кварцът се стопява над 1700°. Хим. VIII кл, 1958, 121. Кварцът има не по-малко значение от глините в производството на различните видове керамични изделия. В. Пенев, МК, 91.
2. Разг. Кварцова лампа. Продължително време е правено наблюдение върху работници, които са облъчвани с кварц, и на работници, които не са облъчвани. Резултатът е, че необлъчените работници страдат много повече от простудни заболявания, отколкото облъчените. ВН, 1958, бр. 1998, 2. Клетъчното делене явно се влияе от някои физиотерапевтични мероприятия, като например облъчване с кварц или ултратерм. Р. Райчев, НКД, 20-21.
3. Разг. Облъчване, нагревки с кварцова лампа. Правят ми кварц. Δ Предписаха ми кварц.
◊ Млечен кварц. Минер. Кварц с бял цвят. Най-често употребяваните в керамиката разновидности на кварца са млечният кварц, .., кварцитът, .. и обикновеният речен пясък. В. Пеев, МК, 91. Опушен кварц. Минер. Кварц с тъмен, кафеникав цвят. Виолетово обагреният кварц носи името аметист, .., а тъмният до кафяв — опушен кварц. Р. Христов и др., Г, 22.
— Нем. Quarz.