КВА̀СЀЦ, мн. няма, м. 1. Умал. от квас1; малко квас (Н. Геров, РБЯ).
2. Квас1. След това [жената] разрива брашното, туря сол и разкиснатия в паница квасец (мая) и замесва тесто, което се оставя „да втаса“. СбНУ XIII, 44. Квасец ми се сее, Доко, калино девокьо, / с гъсто сито копринено. Нар. пес., СбНУ VI, 32.
◊ Бирен (пивен) квасец. Диал. Бирена мая, бирен квас.