КВА̀СНЍЧЕЦ, мн. няма, ср. Диал. Умал. от квасник; квасниче. Като ма кръсти кръстница, / .., / c квасничец ма нахрани. Нар. пес., СбНУ XXVII, 277. Със руйно вино ма поила, / със квасничец лебец ранила. Нар. пес., СбНУ VI, 21.
