КВЀСТОР м. 1. Спец. Народен представител, който брои гласовете при гласуване и се грижи за реда. Народното събрание избира нужното число секретари и квестори по начин, предвиден в правилника. Конст., 8. Един нервен депутат, .., ставаше и пресичаше говорящия, .. председателят му прати един як квестор да седне зад него, за да го удържа за рамото. Ив. Вазов, Съч. X, 71. // Остар. Лице, което следи за реда на събрание, при събиране на голяма група и под.; надзирател. Волов са беше разпорядил да запази реда и тишината в Оборище, .. Той беше устроил полиция под началството на Васил Соколски, който имаше и своите квестори. З. Стоянов, ЗБВ I, 409-410.
2. Разш. Лице, което следи за реда при изпит, конкурс и под. Избрахме квестори за конкурса, които да се сменят на два часа.
3. Истор. В древния Рим — служител, който отговаря за държавното съкровище, за финансите в провинциите и под. Плутарх разказва, че като отивал квестор в Испания и минувал през Етрурия, Гракх бил поразен от пустинността на страната. Н. Михайловски, РВИ (превод), 239.
4. Остар. Касиер, ковчежник във висше учебно заведение.
— Лат. quaestor. — Б. Димитров, Асен I (превод), 1864.