КВЀЧЕРЍНА, -та, мн. няма, ж. Диал. 1. Обикн. в съчет. с предл. до, към. Времето от залез слънце до настъпването на нощта; привечер. Той ден, неделята, невестата говее .. в едно кьоше, а жени от целия град дохождат да я гледат и ѝ пеят различни песни до квечерината. СбНУКШ ч. III, 64. Чекала, чекала до квечерина и приближило веке да се стемнит и [сестрите ѝ] ошче и немало да дойдеет. СбКШ, 52. Лудо ми умре — къде пладнина, / мома ми умре — кон квечерина. Нар. пес., СбБрМ, 375.
2. Като нареч. а) Нечленувано. По вечерно време; надвечер, привечер; квечер, квечеру, вечери. Тога велит Момчулица млада: / „А стопане, Момчула войвода! / Ке те прашам, прао да ми кажеш, / квечерина коня подковуваш, / на утрина, коня собосуват.“ Нар. пес., СбБрМ, 157. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта на същото денонощие, когато се извършва дадено действие, става нещо; привечер, вечерта. Квечерината се прибрала бабата до колибата и йе се помолила на кьерка му от царот да я прибере оти йе сиромашка. Нар. прик., СбНУ XI, 125.
— Друга форма: квѐчернина.