КВИЕТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. 1. Религиозно-етичен възглед, учение за пасивно, съзерцателно отношение към света и пълно подчинение на Божията воля, за да се постигне душевен покой.
2. Безучастно, пасивно отношение към обкръжаващата действителност. На детската литература са чужди мистиката, песимизмът, квиетизмът. С, 1951, кн. 2, 140.
— От лат. quies, -etis ‘спокойствие, мир, тишина’.