КВЍНТАКОРД м. Основен хармоничен акорд от два или три тона, в който най-ниският и най-високият тон образуват квинта (във 2 знач.); квинта. В зависимост от интервала, който се образува между най-ниския и най-високия тон, тризвучията се наричат още квинтакорди. Св. Четриков, ОУМ, 59.