КВЍНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Който се отнася до квинта (в 1 и 2 знач.). Цигулки с квинтов строй и с четири струни е имало в Полша още през XV в., докато по това време в Западна Европа са се употребявали само виоли. ВН, 1960, бр. 2672, 4. В зависимост от тона, който се намира в сопрана (..) тризвучията имат следните мелодични положения: .. Квинтово — с квинтов тон в сопрана. Св. Четриков, ОУМ, 60.
◊ Питагорова система. Муз. Звукова система, разработена от Питагор, чиито тонове са получени по пътя на подреждането им по квинти и се намират помежду си в по-близко или по-далечно квинтово сродство; питагорова система. В българската народна музика се срещат и четирите основни тонови рода на квинтовата система, добили разпространение в източната музика. Ст. Джуджев, БНМ I, 266. Тригласна квинтова система.
Източник: Речник на българския език (онлайн)