КВИТА̀НЦИЯ ж. 1. Документ, обикн. откъснат от кочан, който някой получава в уверение, че е дал, оставил, предал пари, ценности, пратка и под.; разписка. Бирникът почна да издава квитанция за всеки лев. Н. Тихолов, ДКД, 147. При това сега той [Левски] носеше със себе си програмата на един Централен комитет, говореше от негово име, четеше печатани възвания, раздаваше печатани квитанции срещу сумите, които получаваше. Ст. Дичев, ЗС II, 405. Продавачката издаде квитанция на една стара жена за гоблен в четвъртита позлатена рамка. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. — Значи нямате [разрешителни]. Добре. Ха сега да ви отрежа квитанцията. Платете си глобата, па за друг път да се научите кога се прави търговия на събор. Кр. Григоров, ОНУ, 92.
2. Рядко. Част от входен билет, с която се удостоверява, че билетът не е използван; контрола. Раджастанецът просто откъсва квитанциите на билетите .. и ние влизаме в града на дворците. Т. Кюранов, АП, 79.
◊ Отрязвам / отрежа (подписвам / подпиша, режа) квитанцията (квитанциите) някому. Разг. 1. Отказвам рязко и категорично някому нещо. — Лесно е да се каже така, ама а направи го де! Ами ако ти отреже квитанцията? Ще станеш за срам, братленце. Кр. Кръстев, К, 84. — Абе, ти луд ли си, да говориш така за началството! Нали сам казваше, че то лишава от премия тези шофьори, дето надnucваm? Значи, реже им квитанцията. Какво искаш повече? Сп. Йончев, ЩД, 23. 2. Отказвам да поддържам повече отношения с някого. — Интимничи с мене, сякаш сме били и пребили. Моля ти се, помогни ми да ѝ отрежа квитанцията по-деликатно, за да не стават скандали. К. Калчев, СТ, 68. — Аз отивам в Пеня Ронда. — Мисля, че ти отрязаха квитанциите. Д. Димов, ОД, 161. Беглишки е опасен, той е лисица — мислеше си Борис — и много правилно са постъпили, че са му подписали квитанцията. К. Калчев, СТ, 259.
— От хол. kvitantie ‘разписка’ през рус. квитанция. — Държ. закони на Османската империя, 1871.