КЕ1 частица. Диал. Ще. Дохождаше някога при мене и без да козирува, усмихваше се, .., и казваше: — Господин капетан, ке те молам да ме пущиш до дома. Й. Йовков, Разк. II, 81. — Ай гиди лоша жена!... — стреснато произнесе мъжът. — Рибите ке те ядат!... Ме уплаши, мари! Д. Димов, Т, 557. „Стойне, ке ти дойда: / Чекай ме нощеска!“ К. Христов, СК, 36. Скарале ми се снаа и золва. / .. / Па си станале, та ке си идат / да си се судат при кадията. Π. Π. Славейков, КНП, 119. Ако се сториш овца, секой ке те стрижит. Погов., СбНУ IV, 197.
КЕ2 нареч. Диал. Къде2; де. „Ке си била, шетала?“ / „Майко ле, не карай ме, / да кажам ке сум била; / я сум била на Дунава, / на Дунава, на кулата“ Нар. пес., СбБрМ, 458. Пиле му се запеяло: / „Ай ти турче, потуряче! / .. / Ке се чуло и видело / брат и сестра да се зеят!“ Нар. пес., СбБрМ, 195.
КЕ3 съюз. Диал. Че; дето, де, дека, оти. — Леле тебе, невесто из робие, / какво знаеш, ке ме Марко зоват? Нар. пес., СбНУ XI, 26.