КЕБА̀П м. 1. Ястие, приготвено от месо на късчета, печено обикн. на шиш; шиш-кебап. — Ех, живот, живот, пуст да опустееш! — спомни си той думите, с които посрещаше някога немотията. Тогава в сърцето му кипеше недоволство и злоба към силните и тия, които въртяха кебапите и пиеха старо вино. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191. Той не бе вкусвал сърнешко месо, но Стамен неволно го подсети и сега все му се привиждаше димящ хайдушки кебап на шиш. В. Андреев, ПР, 152.
2. Обикн. със съгл. опред. Вид ястие от късчета месо, сварено, задушено или запечено със сос и различни зеленчуци и подправки. — Я виж каква миризма се носи от кухнята? На кебап, на сърмички, на баница, на пражолки и какво ли още не? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 25. Месото излеко се печеше вътре. Част от него преди това отделиха настрана, за да направят друсан кебап — лакомство, вкуса на което познава само този, който го е опитал на сянка и чист въздух, и то непременно на лозе, през благодатно лято. Т. Харманджиев, КB, 356. Приятни часове на почивка ще прекарате в салоните на уютния ресторант .., където за обед и вечеря се сервират: странджански кебап. ВН, 1958, бр. 2257, 3. Жени приготвят изобилно гозба: .., пресни наденички, лучен кебап, който ще се пече рано у зори сред лозето, на жар от лъзени пръчки. Ил. Блъсков, СК, 60. Винен кебап. // Разг. Отделна порция от такова ястие. Тряба и той да иде с кола, да си натвари хубостницата, за да я разходи, а той да завърти и изяде един кебап. Ил. Блъсков, СК, 61. Донесете два винени кебапа.
— От араб. през тур. kebap.