КЕВГЍР1 м. Остар. 1. Каменна сграда, зид; гевгир1. Вечер, при мъжделивото осветление на лояната свещ, под средновековните кевгири и скоро скърпените шатри или бараки, .., колко ли пътя са се събирали уморените от работа търговци и книжари, .., да си съобщават всеки на своето наречие, покрай друго и за народните работи. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 679-680. Изправи се, нос нагоре / навири — / изкашля се — заечаха / кевгири. Ц. Церковски, Съч. II, 130.
2. Като прил. неизм. Зидан от камък; каменен. Ханът, пред който сега седеше бае Петър, бе батьов му. Още седем такива кевгир сгради се редеха в чаршията — все негови. А. Страшимиров, ЕД, 146.
— От пeрс. прeз тур. kergir.
КЕВГЍР2 м. Простонар. Гевгир2.
— От перс. през тур. kevgir.