КЕДЀРЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от кедер (в 1 знач.). Нали Неда инак си е здрава и така, и е добричка, та за нейната куцота тя чегато се и не загрижва .. Ама пак, слава богу, че не е дип много. Едва се забелязва кедерецът ѝ. Т. Вл айков, Съч. II, 236-237.


Източник: Речник на българския език (онлайн)