КЀДЪР, -ът, -а, мн. -дри, след числ. -дъра и (остар.) -дрът, -дра, мн. -дрове, след числ. -дра, м. 1. Вечнозелено дърво от рода бор с пирамидална корона, разпространено в северни области, предимно в Сибир, с ценна дървесина и шишарки, от които се получава масло. В Азия тайгата е много по-разнообразна от европейската. Кедърът е най-голямото дърво в сибирската тайга. Геогр. VI кл, 100. Степта и планините са в постоянна вражда. Алпийските планини се мъчат да завземат земя от равнината, премествайки тромаво своята стогодишна лиственица и мрачния кедър. Й. Радичков, ББ, 140.
2. Само ед. Дървесина, материал от тези дървета. Той [Приам] пък чеда си накара да впрегнат яки катъри / във една кола шарена и кош във нея да вържат. / И сам тогава възлезе във стая ширна, уханна, / със висок таван от кедър. А. Разцветников, Избр. пр. III, 60.
3. Род вечнозелени иглолистни дървета от семейство борови, разпространени в Средиземноморието и Централна Азия, с широко разперена или пирамидална корона, използвани като декоративни, за строителни материали и мебели и др. Cedrus.
◊ Ливански кедър (съкр. кедър). 1. Само ед. Вид иглолистни дървета с красива, широко разперена корона високо на стеблото, разпространени в Средиземноморието и южната част на Мала Азия, които се използват като декоративни и заради здравата си дървесина в строителството, за мебели и др. Cedrus libantica. Запазените малки горички или отделни дървета от ливански кедър са важен природен и туристически обект. В. Дойков, НС, 26. 2. Отделно дърво от този вид. Едно време хората са мерили вечността и една от мерилките за тях са били знаменитите седем ливански кедра. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 64. — А сега, .., сечи кедрове в Ливан, прави кораби, дай на сичкия народ работа. Н. Бончев, Ρ (превод), 14.