КЀЖАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Слаб, мършав, но жилав. Кежава жена.
2. Хилав, кекав. Това дете връви нещо кежаво. СбНУ XIII, 262.
3. Прен. Безволев, мекушав, кекав. Но какво ще да му правиш, когато турците са глупави, а ние сме кежави! .. До днес не могат да са открият убийците на Стояна и да са разузнае по каква причина са е убил Ангел Кънчев! С, 1872, бр. 43, 343.