КЕЗ, кѐзът, кѐза, мн. кѐзове, м. Остар. Мерник, мушка, прицел на огнестрелно оръжие. Сне кеза на шишенето си на 200 разкрача, .., замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190.
◊ Вземам / взема на кез нещо, някого. Диал. Прицелвам се, за да убия някого (Н. Геров, РБЯ II).
— От тур. gez, kez.