КЕЙК, кѐйкът, кѐйка, мн. кѐйкове, след числ. кѐйка, м. Вид печен тестен сладкиш от брашно, мляко, захар, яйца, вещество за бухване и др.; кекс. Жената нареди върху покривката прост, глинен сервиз за чай и извади от шкафа голям, кръгъл кейк, целият обсипан със захар и бадеми. Бр. Йосифова, БЧМ, 66. Баба забърка някакъв бърз кейк, мама подреди студените закуски, сложи пържолите на електрическата скара. Ст. Христозова, ДТСВ, 62. В ослепително бяла елипсовидна чинийка палавата Соня носеше голямо парче портокалов кейк. В. Сотиров, ЛНП, 18. Кейкът бухна.
— Англ. саkе.