КЕЙФУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Грижа се за спокойствието, за удоволствието си; правя си кефа. — Бай Стойо, види се .. / Представя си, че Бог / .., / на припека излеврен кеф си чини — / досущ тъй, както сам бай Стойо със години / кейфува. Π. Π. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 99. И всичко време си кейфува на рахат, / на градския мегдан на припека изтегнат. Π. Π. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 94.