КЀЛЕВО, мн. няма, ср. Диал. 1. Водно колело на воденица или тепавица. Петърчо дяла келяво, / келяво за одемца. Нар. пес., СбНУ ХXII—XXIII, 78.
2. Механизъм, колело за вадене на вода и напояване на зеленчукова градина. Из кладенеца, черно като змия, .., намазано с катран да не съхне, излизаше нагоре въжето и се навиваше на келевото, в което пък беше впрегната алашата — един бял едър кон. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 328. Миризмата на земя в суровото зеле заведе Емил в дядовата му зеленчукова градина, .., при бавните кръгове на келевото, потопено в слънце и в мека шума на лешници. Д. Вълев, Ж, 40.
3. Подвижно дървено приспособление за скачване на ярема на дживгар2.
— От тур. keleve.