КЕЛЕМЍЯ, мн. -ѝи, ж. Диал. Келеме (в 1 знач.); келема. Цялата местност е в храсталак; само тук-таме се забелязват изоставени стари ниви, превърнали се в „келемии“. Н. Хайтов, ШГ, 225.
