КЕЛЕПИРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Неодобр. Който е присъщ на келепирджия. Получих аз запушалката, ала нали съм си българин, .., нали се събудиха заспалите келепирджийски инстинкти — бре, как ще може с малка запушалка много мляко да се получи! Г. Караславов, Избр. съч. II, 439.