КЕЛЕШЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. Поведение, присъщо на келеш (във 2 знач.) — перчене, своенравие и под. — Не ме плаши с празни думи, че побеснявам! Никому вече не съм длъжен... Убих доктора от келешлък, пък пристава при самоотбрана. За твоя прокурор дума да не става. Ем. Станев, ИК III и IV, 306.
◊ Показвам / покажа (продавам, правя) келешлък (кслешлъци). Разг. 1. Перча се. С поведение, облекло, думи и под. 2. Проявявам своенравие, вироглавство, дързост. — Спазвай точно маршрута! Не се поддавай на изкушения! Не прави келешлъци. А. Станоев, П, 117. Ахмед паша затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. За миг забрави, че пред него е Бейтула бей, тоя келав тимарин, дето келешлък обича да показва. М. Марчевски, П, 39.
— Друга (остар.) форма: келешлѝк.