КЀЛНЕРКА ж. Жена келнер; сервитьорка. В тоя миг келнерката изтърва поднос с чаши и всички по масите трепнаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. В ресторанта денонощно диша горещият борш, .. Келнерките, с бели венчета на главите, бързат, .., принасят топли гозби, отнасят празните чинии. Сл. Македонски, ЕЗС, 187. Зина работеше вечер до късно като келнерка във вариетето „Пти Шан“. Д. Калфов, Избр. разк., 301.


Източник: Речник на българския език (онлайн)