КЀЛНЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от келнер; млад келнер. „В Бейрут имам един хубав човек. .. Държи там една кръчмичка. Като отида, само се покажа на вратата. А келнерчето знае играта и веднага носи половинката.“ Б. Трайков, ВО, 44-45.
