КЀЛТИ мн., ед. (рядко) келт м. Древни индоевропейски племена, населявали през втората половина на I хилядолетие преди н. е. Централна и Северозападна Европа, които са взели участие в образуването на английската, френската и др. народности; гали. След две столетия, когато келтите разрушаваха Филипопол, двама едри, брадясали войници събориха капището, разбиха главата на мраморния Аполон. П. Константинов, ПИГ, 12— 13. Като карпи небеса безлунни тегнат и потискат унеса на дръзките глави... Унижена лава ври в гръдта на келта Еноманий. В. Марковски, ПЗ, 42.
— От лат. celtae. — Ив. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.