КЀЛЧИЦА ж. Диал. Умал. от келка; малка келка, пришка, струпейче. „Кочът беше шугав!“ .. Аз му рекох каква е тая келчица, а той рече: — Нищо му няма, ще му мине и после цялото стадо пламна! Ст. Даскалов, СЛ, 464.


Източник: Речник на българския език (онлайн)