КЀЛЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. 1. Келяв човек. Бояна дума на турче: / „Махни са, келчо келави, / ти ли ми хазне предаваш?“ Нар. пес., СбНУ XXXI, 173. Дай на келча нокте, да си одере главата. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 360.
2. Презрян, нищожен, никакъв човек; келеш. Остави го тоя келчо, и той седнал да се препира. Н. Геров, РБЯ II, 360.
◊ Погни келча, че му изскуби брадата; хвани келча, та (че, и) му вземи капата. Диал. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи нещо от някого, защото той го няма.