КЕЛЯВИНА̀ ж. Диал. Келява растителност (дребни храсти, израстъци, издънки). — Струва ми се, под сеното има търнокоп... Има зер. Купих го да изкореня келявината край гората. Ст. Чилингиров, РК, 115.

— Други форми: келавина̀, келевина̀.


Източник: Речник на българския език (онлайн)