КЕМАНЕДЖЍЯ и (съкр.) кеманджѝя, -ѝята, мн. -ѝи и като обръщение и приложение кеманджѝ, м. Остар. и диал. 1. Цигулар; кеменджия, кеменчеджия.

2. Гъдулар; кеменджия, кеменчеджия. Момкови си условят гайдарджии или кеманеджии, които да свирят от събота до сряда заранта, докогато се свърши сватбеният обичай. СбНУ VII, 57. Засвирил ми е / кеманджи Генчо / със кемането / насред хорото. Нар. пес., СбВСт, 825.


Източник: Речник на българския език (онлайн)