КЕМЀНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. 1. Цигулка; кемане. Главни градове в Италия: .. Кремона, На река По, прочут с кеменчетата си и струните си. Ив. Богоров, ВГД (превод), 221-223.
2. Гъдулка; кемане. Дядо Вичо извади от простия, скърпен от стари възглавки „калъф“ гъдулката, .. Опря я до голямото си ляво ухо, замлъкна. Плю на ръце, потри ги, замаза шийката на кеменчето и пак зацънка по струните. Ст. Станчев, HP, 161. Циганите от долната махала на Чучулигово бяха дошли с кеменчетата си, с кларнета и тъпана. Кр. Григоров, ТГ, 25. Запеяла една жална песен, / гърцки neйe, влашки изговаря, / а .. гласо ѝ докарва / и с кеменче гласо ѝ поправя. Нар. пес., СбНУ XI, 29.
— От пeрс. прeз тур. kemençe. — Друга форма: кeманчè.