КЕМЀР1 м. Остар. 1. Дълга кожена кесия за пари, която се опасва на кръста. Дойчин прибра парите на добитъка, нареди жълтиците в кожени кемери, даде ги на другарите си да ги препашат на голо и се приготви за път. К. Петканов, ЗлЗ, 265. Тъкмо тури крак в зенгията, старият човек се досети за нещо, стъпи на земята, развърза кемера от пояса си, подхвърли го към по-възрастния майстор. Ив. Гайдаров, ДЧ, 40. Тъй гладко вървеше всичко! Ето, ще дойдат Велин кехая и Метакса Марчовски, ще развържат дълги кемери и ще му наброят пълни шепи жълтици. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 215. Не извади, не извади / змия пепеляна, / най извади, най извади / кемер със жълтици. Нар. пес., Христом. ВВ II, 242. Най-подир Дамян остана. / Отпаса кемер жлътици: / „Тоз ти йе, сестро, от мене / за сватба и за премяна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.
2. В съчет. със същ. пари, злато и под. Значително количество (пари, жълтици), обикн. което се побира в такава кесия. Фирмата беше добре позната в тия тържища — ползуваше се с голямо доверие и кредит — един подпис на стопанина или едно телеграфно нареждане струваха кемери злато и той качваше и сваляше цените на международния пазар на кожи. Д. Спространов, С, 75. Войводата искаше да го залови жив, изпрати по близки На акушерката хора кемер злато, а сега идеше сам. Ст. Сивриев, ПВ, 174. — Ето на, велможи златни гривни купуват, кемер перпери ще изсипят, окото им няма да трепне. М. Смилова, ДСВ, 46. Пофали се едно лудо-младо, / .., / дека има пет кемере пари. Нар. пес., СбНУ XLIII, 522.
— От перс. през тур. kemer.
КЕМЀР2 м. Остар. и диал. 1. Свод. На Биюкчекмедже има един мост с 32 кемеря, построен над едно блатисто място. С. Бобчев, ПОС (превод), 63. Преминахме край развалините на едно древно училище, съградено на един рът, което с двойни великолепни сводове (кемери) ся съединяваше със срещната гора. Ч, 1871, бр. 10, 315.
2. Сводест строеж, обикн. мост със сводове. Гайдарят се къпеше до кемера. // Сводест чардак. Чудесна, здрава къща, ослепително белосана, с кемер — както наричат сводестото чардаче пред всички стари къщи в тоя край. Н. Тихолов, ДКД, 172.
3. Ниша в стената, обикн. под тавана. — Булка, дай шишето — и погледна нагоре към кемера, където слагаха ракията. М. Яворски, ХСП, 80. Трифон Бияза прибра усмивката от лицето си, смъкна кемането от кемера и в стаята заситни ръченица. М. Яворски, ХСП, 13.
— От перс. през тур. kemer.